Съвършенство

Срещу леглото ми, което не е мое Пред прашния прозорец, не е мой Клон, сгърчен от артрита на годините Безлистен, черен като самотата Ме сочи с пръст Чорапи до бутилката, вълмо коси Студeни фасове наоколо, а в пепелника В посърналия, стар презерватив Прекарват вечния си сън Милионите ми дръзки синове На косъм съм от съвършенството На косъм.